Традицията на кръщаването като начин за въвеждане в християнството, произлиза от кръщението на Исус Христос в река Йордан. Повече от 2000 години приемането на християнството се извършва с тайнството на Светото кръщение. Кръстеният получава Божията благодат и се възражда духовно. Според християнските вярвания, след като бъде кръстен, човек вече има ангел-пазител, който му помага в трудности и го съпътства през целия му живот.
Всеки човек може да бъде кръстен, без значение дали е бебе, дете, младеж или възрастен. Важно е да знаеш, че кръщенето се прави само веднъж в живота и никога не се повтаря.
Най-важната фигура в едно кръщене е кръстникът (кръстницата), без него това тайнство не може да се състои. Кръстникът е човекът, който въвежда детето в света на християнството, след което се превръща в негов духовен родител и учител.
Кръстник може да бъде:
* човек, който вече е кръстен;
* човек, който не е кръвен родител на детето;
* човек над 16-годишна възраст.
Ако отговаря на тези три условия, твоят избраник може да стане кръстник на детето ти.
Много родители избират за кръстник кума или кумата от сватбата си.
ВАЖНО Е ДА ЗНАЕШ, ЧЕ КРЪСТНИКЪТ Е САМО ЕДИН, А НЕ ДВОЙКА. ТОВА Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПЕРСОНАЛНО ПОЕМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕТЕТО ПРЕД БОГ.
Добре е, ако имаш момиченце да избереш жена за кръстница, а ако е момче – мъж. Разбира се, това не е задължително, а по-скоро препоръчително.
Ако имаш две деца и държиш твоите кумове да са кръстници, избери кумата да е кръстница на едното дете, а кумът на другото. Не е проблем един и същи човек да кръсти всичките ти деца.
Много мамми избират кръстник сред най-близките си приятели. Той трябва да е добър пример за детето, да може да го напътства и да му дава ценни съвети.
Кръстниците могат да бъдат роднини – братя, сестри, братовчеди на родителите. За предпочитане е кръстникът да е млад човек, в разцвета на силите си, за да не му тежи отговорността, която поема за детето и да бъде до него, докато то расте.
За разлика от сключването на брак, за кръщенето няма забранени от Църквата дни. Може да се извършва дори по време на пост или празник. Все пак има няколко неща, с които е добре да се съобразиш при избора на дата.
Не е хубаво кръщенето да е на Задушница, защото това е ден за почит към мъртвите. Знам, че много родители избират съботния ден за кръщене, защото е най-удобен за гостите, но в православното християнство, този ден също е посветен на паметта на покойниците. Според Църквата най-добрият ден за кръщене е неделя.
Големите християнски празници като Цветница и Голяма Богородица са чудесен вариант за кръщене. Ако пък детето ти носи име на светец, виж кой ден е посветен на него и направете кръщенето тогава.
Някои родители предпочитат да съчетаят кръщенето с първия рожден ден на детето, което също е удачен вариант.
Ритуалът се извършва изцяло от свещеника, кръстника и детето.
КОГАТО ДЕТЕТО Е МАЛКО, КРЪСТНИКЪТ СЕ ЯВЯВА НЕГОВ ГОВОРИТЕЛ И ТОЙ ТРЯБВА ДА ПОВТАРЯ ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИ ОТ СВЕЩЕНИКА И ДА ЧЕТЕ ОТ ЕВАНГЕЛИЕТО.
Най-напред се дава името на детето. После кръстникът се отрича от Сатаната, вместо своя кръщелник. Отрича се целият мироглед на гордост и себелюбие, който отделя човека от Бога. След това кръщаващият заявява, че се съчетава с Христа. През това време държи детето в едната ръка и запалена свещ в другата.
Следва трикратно потапяне на детето във вода в купела, което е като символично очистване и подготовка за влизане в християнския свят. После свещеникът помазва детето с миро (елей) по челото, ушите, гърдите, ръцете и нозете. По този начин пресътворява тялото и сетивата му.
Накрая детето се облича в нови дрехи, най-често бели – символ на духовна чистота и невинност. Ако има приготвено кръстче, то също се поставя на врата на детенцето. Свещеникът подстригва кичур от косата на кръстения като символ на готовност и саможертва да брани Христовите ценности и вяра.
Накрая свещеникът, кръстникът и кръстеното дете обикалят три пъти около купела и с това ритуалът приключва. Освещават се питката, виното и медът, с които да се почерпят гостите.
Самото кръщелно свидетелство се оформя преди кръщенето и се дава на родителите, след като церемонията приключи. Разбира се, в различните православни храмове може да има леко разминаване в някои от тези детайли.
Добре е в деня на кръщенето да занесеш дарове в църквата. Най-често това са: бутилка червено вино, бутилка олио или зехтин, сапун, хавлиена кърпа за ръце.
На излизане от църквата, след като кръщавката е минала, почерпи гостите с нещо сладко – най-често питка с мед или бонбони, за да е сладък животът на детето.
Тези неща могат да бъдат приготвени от теб, но в повечето случаи са дар от кръстника/кръстницата. Разберете се дали той/тя ще има ангажимента да донесе всички тези неща в църквата, ще си поделите списъка или пък за всичко ще се погрижиш ти.
* Копие на акта за раждане на детето;
* Кръщелното свидетелство на кръстника – не го изискват навсякъде, уточни какви са условията в църквата, която си избрала;
* Хавлия за кръщене – може да е бяла, с декорация, всичко зависи от личните предпочитания;
* Нови дрехи и обувки за детето – за предпочитане бели, но могат да са и в друг цвят;
* Свещи – могат да се вземат на място от църквата. Кръстникът/кръстницата може да си приготви голяма свещ с декорация. Тя остава при детето след кръщенето и можеш да му я палиш на рождения ден и други празници за здраве;
* Кръстче – най-често златно, но може и от друг метал, подарък от кръстника/кръстницата;
* Дарове за храма – уточни предварително с църквата какво е добре да носиш;
* Кутийка или торбичка за отрязания кичур коса;
* Шишенце за миро, пълно с олио или зехтин;
* Сапунче;
* Питка и мед;
* Папка за кръщелното свидетелство;
ТРАПЕЗАТА СЛЕД КРЪЩЕНЕТО Идваме и до забавната част – почерпката на гостите в ресторанта или у дома. Тук броят на гостите и мястото зависи изцяло от личните ти желания. В повечето случаи маммите избират почерпката да бъде в ресторант. Тук имаш пълна свобода за менюто и украсата, можеш да се развихриш. Единственото условие е да не пропускаш сладките неща. Може да декорираш „сладка маса” с различни десерти, да поръчаш тематична торта или и двете!
